Майчинството

     Отказах да пиша текст, посветен на майчинстото с ясното съзнание, че темата е неизчерпаема. Аспектите - също.

       Преди 2 дена, обаче, лежах вечерта и си мислех, все пак, как мога да опиша майчинството.

Открих една едничка дума за това - любов. Разбира се, след себе си тя води множество други - всеотдайност, доброта, завършеност, урок, болка, радост, щастие, живот...

       Сетих се за една майка, която в моите очи победи смъртта именно със своята любов към нероденото си дете. Благодарение само и единствено на нейния дух, воля и неистово желание да стигне до край, това дете се роди. 

      Същата тази майка тези дни се върна от Америка, където заведе 3-годишния си вече син, за да се консултира с най-добрите специалисти и съм на 1000 процента сигурна, че ще успее да направи онова, което на хората се струва невъзможно и отново ще победи лошото.

       Сещам се и за още една майка, която обичаше детето си повече от всичко, но го загуби.  Вярвам, че нейното порастнало дете усеща тази любов там, където е. Убедена съм.

       Зная, колко клиширано ще прозвучи, но майчината любов е сила, невероятна и необяснима. Майчината любов е тази, която ни пази, разбира, прощава и забравя за лошото, което сме сторили и помни доброто и светлото, дори ако сме го скрили от самите себе си.

      Аз като майка винаги ще искам дъщеря ми да усеща  тази моя безусловна любов, при която дори забравяш себе си (което съвсем не е препоръчително). Любов, за която да знае, че може да се приюти по всяко време. Любов, която да й даде увереността, че този свят не е страшно, тъмно и коварно място, а прекрасен слънчев топос, населяван и с ангели.
      Пожелавам на всички майки, бащи и техните деца по-често да мислят за нашия свят по този начин и да изпращат любов и светлина към своите деца, към останалите хора и към самите себе си.